Исторически троянските коне се определят като клас прониквания, които се опитват да се представят като полезни програми, като по този начин излъжат потребителите да ги изпълнят. Важно е обаче да се отбележи, че това бе така за вече остарелите троянски коне – вече не е необходимо да се крият. Единствената им цел е да проникнат колкото се може по-лесно и бързо и да изпълнят своите злонамерени цели. “Троянският кон” е много широк термин, който включва всяко проникване, което не попада в клас със специфични прониквания.
Тъй като това е много широка категория, тя често се разделя на подкатегории. Най-често срещаните са:
-
Програма за изтегляне – Злонамерена програма, която може да тегли други прониквания от интернет.
-
Нежелан файл – Тип троянски код, проектиран да записва други типове злонамерен софтуер на незащитени компютри.
-
Вратички – Приложение, което комуникира с отдалечени атакуващи и им позволява да получат достъп до системата и да поемат контрол върху нея.
-
Програма, регистрираща въведени символи (keylogger) – Програма, която записва всяко натискане на клавишите на клавиатурата и изпраща информацията на отдалечените атакуващи.
-
Програма за набиране – Това са програми, чиято цел е да набират платени телефони. Почти невъзможно е потребителят да забележи, че е създадена нова връзка. Програмите за набиране могат да навредят само на потребители с комутируеми модеми, които вече не се използват редовно.
Троянските коне обикновено приемат формата на изпълними файлове с разширение “.exe”. Ако бъде открит троянски кон в компютъра, ви съветваме да го изтриете, тъй като повечето от тях съдържат злонамерен код.
Примери на широко известни троянски коне са: NetBus, Trojandownloader.Small.ZL, Slapper